В тази селекция от разкази, героите са странни и необичайни. Образите им са уникални и изникват от дълбочините на спомените. Сенките от техния “собствен, объркан живот” остават единствено в “някой щастлив следобед”. (Сенките на невидимите кучета) Дадено е предимство на общочовешките, универсални въпроси: “каква е тази власт, която в безумната си лакомия унищожава онези над които властвува?” (От горе до долу) Или: “Свободата… За колко от нас, сукали мимантично при честите й ала мними патетични разголвания, бъдещето не е вече каквото беше, нито пък миналото ще става по-добро… Но в очакването на новото Годò, защо пък да не пораснем? Тихо да затворим цитатния речник и обърнем душите си, тези огрубели ръкавици, към живото слово – само живото слово долавя менливия пулс на нашата, човешката, ситуация... Че тази, сегашната, ситуация в която вярваме не е задължително истина, че което харесваме не е задължително хубаво, че всички въпроси, от началото на света, все още чакат своя отговор.” (Вариации на тема свобода)